Читалища

Дата на публикуване: 17.04.2021
Последна актуализация: 21.05.2021

Град Пордим

Повдигаме завесата на миналото, за да видим шепата вдъхновени идеалисти с развито чувство за обществен дълг, които запалиха светлика на народното пробуждане в село Пордим - Плевенски окръг.

Идеята за основаване на читалище се появява през 1906-1907година начело на която застава тогавашният учител Николай Бабев от Шумен. Около младия учител се групират прогресивни селяни, повечето от които са били привърженици на идеите на БЗНС с явното намерение да основат и своята политическа организация – местната дружба.

град Пордим

Управляващата партия на Стамболовистите с кмет Божин Иванчев, която имала реакционно отношение към целите на читалището и прогресивното политическо движение на БЗНС, дала груб отпор на тези инициативи.Няколкото събрания, свикани с цел да се основе читалище в селото, били разтурени, инсценирали се шайкаджийски прояви, извършили се арести, но въпреки всичко на 6 януари 1907 год. В селото било основано читалището под наименованието Общообразователно“Цар Освободител”. До колко идеята за създаване на читалище била популяризирана сред населението свидетелствува масовото записване за членство. Още в самото начало броят на читалищните членове достигнал около 250 души и между тях участват цели фамилии. Членовете се делели на благодетелни и спома-
гателни. Първите плащали по голям членски внос, а също така дарявали от собствената си обработваема земя. Така читалището се сдобило с общо 200 дка земя. За спомен от това важно събитие в селото било решено да се отпечата учредителния протокол на читалището. От него става ясно, че за председател е избран Николай Бабев, подпредседател Иван Радоев /дядо на писателя Иван Радоев/, касиер Георги Гурков и деловодител-библиотекар Михал Николов. Следват имената на основателите на читалището.

Започва се интензивна работа. Изработен е устав на читалището по подобие на този от читалище “Съгласие” – Плевен. Новосъздаденото читалище първоначално се помещава в старото училище. От дарения била събрана читалищната библиотека. Най-много книги дарил Йордан Цветков от гр.Плевен.След разваляне на старото училище читалищната библиотека била преместена в дюкяна на селската знахарка баба Велика врачката.

Съдено било на пордимското читалище да запали факела на просветата ,там където предразсъдъците и невежеството били пуснали дълбоки корени.

Мечта на населението е да има общински дом и театрален салон. Тя се осъществява на 1 май 1924 год. Сградата е завършена през 1925 год. и възлиза на 3 220 000 лева /тогавашен курс/ и в нея още тогава са инсталирали парно отопление и електрическо осветление – изключителна рядкост за онова време. През 1927 год. на 20 януари тържествено се чества 20-годишнината от основаването на читалището в новата сграда, в която настаняват библиотеката. Дълги години председател на читалището е Марин Ачков, който е бил истински стопанин и е полагал големи грижи за опазване на имуществото. Секретар-библиотекар е народният учител Стефан Станчев, роден в гр.Шумен през 1886 година. Учителства в село Пордим от 1919 до 1932 година. Истински разцвет на театралната дейност започва след откриването на новия читалищен салон през 1926 година. По това време в селото е живял заслужилият художник Асен Попов, който заедно с художника Киш, рисуват завесата и останалите декори за новата сцена. Интересът на населението се засилва и често пъти салона не може да побере желаещите да гледат поредната пиеса. Самодейците са повечето от средите на учителите и селската интелигенция. Репертоарът на пиесите се подбира и наред с българските пиеси са се играли и такива от чуждата класика: Островски, Толстой, Гогол и други. Най-активно по онова време са участвали Иван Божинов – режисьор, Асен Попов, Тодорка Попова, Дашо Радоев, Н.Кулеков, Иван Василов, Тодор Сираков, Райна Йорданова, Иванка Мутафчиева, семейство Дирскови, Кирил Христанов, Кръстинка Божинова и други.

С цел да се пропагандира научно знание сред по-широк кръг хора, през 1927 год. читалищното ръководство организира първият в страната Селски читалищен университет за изнасяне на публични сказки от известни учени- проф.Иван Кинкел. Народният университет работи от 1927 до 1937 година и лекциите му са били посещавани редовно от населението. След 1937год. тази прекрасна инициатива е прекъсната от фашистката власт. През 1939г. читалището закупува за нуждите си кино-апарат от фирмата“Сименс” и започва прожектирането на говорящите филми.

След 9.09.1944 г. читалището е преименувано в Народно читалище “Република”. Започва бурен , разнообразен културен живот.В самодейния театрален състав към читалището се включват много младежи и девойки. Възобновяват се хоровата и музикална самодейност с организирането на голям хор от 120 души с диригент Иван Радоев и солистки Любка Атанасова и Цонка Данаилова. По късно се създава и голям смесен хор с диригент Атанас Йорданов. През 1955 г читалището открива детска музикална школа за обучаване на акордеон и цигулка с ръководители Симеон Чорбаджиев и Хр.Базаргянов от гр. Плевен. Естрадно-сатиричният състав се явява като нова форма самодейност и с разнообразните си прояви осигурява културния отдих на трудещите се. Работи и женска певческа група от 25 жени с ръководител Вяра Дочева.

Възобновена е дейността на читалищната лектория. Като дългогодишни председатели на читалището след 9.09.1944 г. са работили: Дашо Радоев, Ангел Марков, Атанас Йорданов,Коста Пенков, Богдан Цвятков , Борис Георгиев, Лилия Димитрова и по настоящем Соня Данчева. Секретари на читалището са били: Дашо Радоев, Митко Пенев, Петър Бациев, Пенчо Танев, Детелина Пенкова, Янка Георгиева и Мария Алексиева – настоящ. Библиотекари са били Михаил Николов, Маргарита Николова, Детелина Пенкова и днес Илияна Илиева.

За добрата и многостранна културно-масова и просветна дейност читалището е наградено с грамота и присъдено званието “Образцово народно читалище”.

Първото театро и по късно ….

Първата широко просветна проява, както бе споменато по-горе е била театралната самодейност на читалището. Тя предшествувала даже самото основаване на читалището. През 1895 год. било подготвено и изнесено първото театрално представление в село Пордим, по идея на тогавашния учител Руси Христанов Нешков.Била е представена пиесата “Хаджи Димитър и Стефан Караджата”. За салон и сцена е бил използван обора на Цвятко Попов. Самата сцена е била направена от потоници на волски коли, поставени на дървени “магарета”. За завеса е послужила шарена селска черга, а за декори отсечените вършини от селското бранище. Две газови лампи осигурявали светлинните ефекти по време на представлението. Участници в първото представление са били: Руси Христанов, Цвятко Попов, Марин Ачков, Иван Фотев, Горчо Мечкаря, Данаил Бекирски, Тодор Фотев, Илия Първанов и други.


Традиция в селището става всяка година самодейния театрален състав да излиза пред пордимска публика с нова пиеса. С течение на времето пред театралния колектив се поставят все повече и нови задачи за разрешаване, тъй като критерия и взискателността на публиката се променя. Но самодейците устояват.

За да се превърне самодейният театър в център за естетическо възпитание на зрителя, самодейният колектив полага големи усилия както при усвояването на текста така и при пресъздаването на образите.

Тук е мястото да се спомене, колко сили са заложени, колко трудности са преодолени, през колко вечери е жертвано личното свободно време, за да може театралния колектив да представи една вълнуваща и трогателна театрална постановка. И когато след края на представлението екнат бурни аплодисменти, лицата на самодейците грейват от щастливи и благодарни усмивки, защото в този момент те получават наградата за положения труд.

За запазване традициите на театралната самодейност много са допринесли със своя труд дългогодишните самодейци: Танчо Йончев, Борислав Янчев, Илка Панчева, Михаил Дренски, Данаил Тодоров и много други. В хода на времето тези традиции се продължават от Андрей Крумов, Боряна Петкова, Владислав Дренски, Венцислав Богданов, Дора Великова, Асен Костов.

Дълги години като режисьор е работил Пенчо Танев. Той е поставил пиесите: “Историята с метранпажа”, “Дълбоки корени”, “Парижки кандидат”, “Остров Любомир”, “Има ли смисъл да утепваме мечка” и много други.

От 1978 до 1981 год. като режисьор работи Емил Качаунов – актьор от Плевенски драматичен театър. Поставил е пиесите: “Майстори” – Рачо Стоянов, “Мотопедът” от Н.Йорданов, “Клопка” от Д.Начев и “Феномени” от Григори Горин. А от 1982 год. театралният състав работи с режисьор, актьора Лазар Попов. Поставената пиеса “От много любов” на Климент Цачев е играна при голям успех във всички селища от общината. Същият режисьор през 1983 год. поставя пиесата “Ден за пране” от Славе Македонски. Ярък спомен остави пиесата “Женско царство от Ст.Л.Костов играна през 1985 год. На годишно-отчетно изборно събрание през 1987 г. е изнесена пиесата “Големият род” от Маргарит Минков.

На 04.05.2005 год. театърът в Пордим възкръсна, след 17-годишно прекъсване. Любителският театрален състав при читалището в Пордим представи пиесата “Министърът-любовник” от Ст.Л.Костов. През следващата година на сцена се появява музикалната комедия “Любовни авантюри” от Зденек Подскалски. И двете представления са под режисурата на Влъчко Вълчешки.

Ненадминат връх в любителското театрално изкуство е поставената от Дашо Радоев пиеса “Иванко убиецът на Асеня” през 1957год.

Участието на младежта в самодейните състави

 Към младежките клубове – на селищната система са изградени клубове за естетическо възпитание. Такъв е клубът в гр.Пордим, със следните секции: по музика, художествено слово и изобразително изкуство. Участниците в секциите са около 30 човека. Всяка секция се представя със своя състав,който се изявява в организираните общински, окръжни и републикански прояви.

Голяма част от младежите вземат също участие и в читалищните форми на художествената самодейност,а именно: танцов колектив, театрален и вокално-инструментален състав.

През 80-те години към читалището функционира вокално-инструментален състав ”Сребърни звезди”, който е извоювал правото си да бъде допуснат на окръжния преглед на художествената самодейност. Многобройни са и концертите и участието му в разнообразни вечери.

Към читалището са работили също ВИС “Кристал” и ВИГ “Динамик”

с художествен ръководител Венцислав Богданов.Едно от ярките постижения на група “Динамик” е завоюваната грамота “Отличник” през 1983 год. от 6-ия републикански фестивал “Музикална естрада” в град Червен бряг.

Хоровата самодейност в читалището

Първият смесен хор се създава през 1925 година от учителя Иван Василев. Истински разцвет хоровата самодейност добива след 9.09.44год. От 1946-47 година – диригент е Иван Радоев, а по-късно хорът постига големи успехи под диригенството на местният учител Атанас Йорданов.

Шестнадесет години състава огласява сцените не само на пордимското читалище, но и на селищата от района. Броят на хористите през този период варира от 40 до 80 човека. В репертоара си колектива включва и свои собствени песни като “Марш на пордимските кооператори” по текст на Борислав Илиев и музика Атанас Йорданов. Дългогодишни хористи през този период са: Величка Панчева, Бона Гецова, Иван Георгиев, Любка Спасова, Атанаска Вълева, Юлка Атанасова, Роза Тунева, Величка Дренска, Верка Симеонова, Петър Симеонов, Танчо Йончев, Иван Ненов, Митко Пенков, Веселин Дочев, Виолета Данаилова, Ветка Величкова, Величка Цачева, Димитър Кутуев, Георги Спасов и много други.

 

По късно през 1965 година се сформира женски хор под диригенството на Йолита Господинова, учителка в СПТУ.

С всяка изминала година хоровите състави усъвършенствали своето певческо майсторство, в резултат на което на много окръжни прегледи и фестивали са заемали челни места.

 През 1967 година на районен преглед на художествената самодейност в Градище – Плевенски окръг колективът е удостоен със званието “Отличник”, което е потвърдено с грамота ОЧС. През 1975 година хорът взима участие в Окръжните празници на народната песен в град Червен бряг и е награден с флагче и парична награда от ОСИК град Плевен. Художествен ръководител на състава по това време е Атанаска Димитрова.

През 1978 година на 5-я Републикански фестивал в град Плевен състава е класиран на трето място, завоюва бронзов медал, а всички участнички са наградени със значка: “ЛАУРЕАТ НА V-я РЕПУБЛИКАНСКИ ФЕСТИВАЛ”.

През 1983 година ръководител на женския народен хор е Капка Стоянова, а по късно същата година диригент става Атанас Муков с корепетитор Красимира Илиева. По негово време са привлечени много нови хористки, които с любов и всеотдайност вземат участие в организираните изяви.

На 28.05.1983 година женския народен хор при читалището участва в заключителния етап на 6-я Републикански фестивал гр.Плевен и завоюва Златен медал.

През 1993 година към читалището е сформирана вокална група за стари градски песни под ръководството на Атанаска Димитрова. Нейните изяви приятно изненадват публиката, защото носят романтиката на миналото.

 По късно ръководител на групата става Александър Янакиев, а корепетитор Димитър Занов. За фестивала в град Петрич през 1997 год. е било необходимо групата да получи име. Дават се много предложения, докато накрая единодушно се приема името да бъде “Романтика”. От този момент започва запомнящото се шествие на състава по сцените в околността и страната.

Александър Янакиев е не само ръководител, а композитор и автор на текстове за песни. Авторските му песни: “Като пролетен вятър”, “Моя малка мадона”, “Малка сребърна звезда” и други ще останат сред златния репертоар на вокалната група.

С акомпанимента на изтъкнатия цигулар Димитър Занов, който от 2004 година става ръководител на групата се получава едно съвършено звучене.

Вокална група “Романтика” всяка година взема участие в градските тържества организирани по случай 3-ти март и организираните фестивали из страната. Следват участия: 1997-98 год. фестивал “Златен кестен”- Петрич, 1998 г. и 2004 г. фестивал “Златен прах се рони”- Ст.Загора, 1999 г.,2000 г. фестивал “Море и спомени”- Варна, 1999 г. фестивал “Бели ружи”- Търново, 2004 г. Старопланински събор “Балканфолк”- Търново, 2005 г. 5-я национален конкурс “С песните на Ари”- Хасково, фестивал на градската песен “С мечти и блянове крилати”- Сопот 2006 г.

Най-голямото постижение на вокална група “Романтика” е през 1998г. на фестивала в Ст.Загора, където е класирана на 3-то място и участва в гала-концерта.

Библиотеката – тази ценна съкровищница “Библиотеките са съкровищници на всички богатства на човешкия дух”

От момента на създаването си до сега библиотеката не е преставала да бъде един от центровете на културна дейност в нашата общност. Чрез всемогъщото си оръжие – книгата, се сееят искри в сърцата на хората и се подпомага нравственото и патриотично възпитание на местните жители.

Първият библиотекар е бил Михал Николов. По онова време библиотеката е притежавала 600 тома литература и е работила непрекъснато. Един от най-изтъкнатите библиотекари Стефан Станчев споделя в своите спомени: “ Това беше първата селска библиотека в страната, организирана по изискванията на международната библиогра-фична класификация. Делегатите на Плевенския конгрес на народните читалища, направили посещение в Пордим през 1932 година, предават своите впечатления в протокола: “ Паметни ще останат за всички делегати няколкото часа прекарани в Пордим. Хубава читалня, сравнително достатъчна библиотека с 5 000 тома книги извикаха учудване у всички делегати”.

Чрез своите форми на културно-масова работа: читателски конференции, тематични вечери и викторини библиотеката е имала за цел да привлече повече читатели.

Най-ярко и запомнящо се събитие от живота на библиотеката е гостуването на писателя и драматурга Иван Радоев през 1985 год.

Проведени са три срещи с читатели: среща с пенсионерите, с работни-ческия колектив на ЗПМС и с ученици от ОУ”Кирил и Методий”.

Постоянно се полагат старания за обновяване масовата работа на библиотеката. Така възниква и детската театрална група “Мечта”. Чрез организираните великденски и коледни празници в библиотеката се възпитават християнски добродетели и любов към книгите у децата.

Днес фонда на библиотеката наброява около 16 800 тома книги и въпреки трудностите на времето продължава да функционира и работи.

Един светъл образ

Над всичко се извисява личността на човека, който надскочи краткия човешки живот и ще остане пример за всички пордимчани и най вече за читалищните деятели. Това е Иван Радоев, чието име с гордост носи читалището в Пордим.

Роден на 30.03.1927 год. – наричан от своите съселяни и приятели ДАШКАТА. Баща му Дашо Радоев е дългогодишен читалищен деец, а майката Мария е агроном. Израснал в тази просветена среда, оказала въздействие, за да се прояви литературния му талант. Завършва

основното си образование в родния Пордим, след което продължава в Първа мъжка гимназия град Плевен. През 1946 година се завръща в Пордим и участва активно в художествената самодейност на читалището, като акордеонист, диригент, китарист, актьор, режисьор. Ярката му поетическа дарба открива писателя Борис Делчев, който помества за първи път негови стихотворения във вестник “Литературен фронт”.

През 1957-58 година Бургаския театър поставя и първата му пиеса “Светът е малък”.

Автор на стихосбирките “Шумят знамената”, “Един бял лист”, “Стихотворения и поеми” и на пиесите: “Светът е малък”, “Кълбовидна мълния”-представена на пордимска сцена с участието на Тодор Колев и Илка Зафирова, “Биволът”, “Таралежът” и други. Починал през 1994 година, Иван Радоев оставя име и творчество, Което ще се помни от поколенията.

ДРЕВНА КРЪВ
 Иван Радоев

Българийо!
Родино моя! Земьо!
Последният бедняк да съм
на този свят,
да нямам нищо повече да вземам,
да нямам ни любов ни верен брат,
дори нозете ми по пътя да изсъхнат,
дори ушите ми от старост да заглъхнат,
дори очите ми да се напълнят с мрак
Българийо,
аз пак ще найда път към твоите балкани
по ударите на кръвта си ще открия
най-хубавия явор в твоите балкани
от него звучна гусла ще извия
и като древен воин след победи,
ще седна там под старата гора,
докато струната се скъса и приведен
от песни се задъхам и умра.

 

Село Борислав

Народно читалище “Христо Ботев 1927” с.Борислав е регистрирано с решение №1472/11.11997 г. под №295, т.6, СТР. 270 на Окръжен съд гр.Плевен , читалището е вписано и в регистъра на Народните читалища в Министерство на културата – гр.София под № 1203 .

Народно читалище “Христо Ботев” – с.Борислав е основано на 06.02.1927 г. пред многолюдно събрание в салона на училището. Учителят Христо Маринов Доневски държи сказка на тема “Читалището и селянина” след която сказка към 24.00 часа се основава читалището “Христо Ботев” – с.Борислав Плевенска околия. В това първо учредително събрание се основава читалището с 47 члена, които изработват читалищният устав на читалището и избират управителен съвет с Управител Петко В. Радев .

До 2006 г. председатели на читалищното ръководство са били – Данчо Рачев Иванов, Христо Маринов Доневски, Иван Пенчев Тодоров, Кръстьо Кънчев Трифонов, Кръстьо Атанасов Петков, Гено Пенчев Генов, Стоян Иванов Генчев, Райна Минчева Илиева, Венета Ангелова Георгиева, в настоящият монвент е Милена Цачева Петлешкова.

Към читалището е съставен театрален състав, който за 50 г. е изнесъл над 100 пиеси на Бориславска и други сцени, духовата музика към читалището е свирила всяка неделя на площада на селото. Поради Миграция в селото остава малко интелигенция .Преустойство нва читалищната дейност на читалищните условия . Зареждат се камерни форми, седенки издирвания на автентичен фолклор, обичаи, за запазване на традиции . Изработени са 110 родословни дървета на всички фамилии на с.Борислав от Рачо Иванов Рачев учител и основател на читалището . Изготвени са фото албуми от родословни дървета, съхраняват се в читалището, а оригиналите са предадени в държавен архив На 01.11.2006 г. се откри паметна плоча на Рачо Иванов Рачев “Даскал Рачо” – учител и всеотдаен читалищен деятел от Кмета на община Пордим – Г-н Василев . През 1934 г. с.Борислав е наброявало 1036 жители . В настояшият момент макар селото да е под 500 жители културният живот се поддържа непрекъснато вече 80 години. В момената в чиеталището функционират :

  • Женска певческа група и смесен хор с художествен ръководител народната певица Атанаска Димитрова, на акордеона Йордан Димитров ученик на Борис Карлов;
  • Мъжка певческа вокална група “21 век ” с художествен ръководител Велислав Стоев
  • Благодарение на художествените ръководители и читалищното настоятелство които работят като добър екип, певческите групи бяха удостоени заслужено с редица отличия и награди:
  • Първо място лауреати на старопланински събор в “Балкан фолк” - гр.Велико Търново;
  • Второ място на регионален фестивал на автентичният селски фолклор с.Горско Сливово и награда стенен часовник
  • Трето място на национален фестивал листопад на спомените гр.Варна;
  • Почетни грамоти дипломи и отличителни знаци на събори на народното творчество ”Панаирни дни” гр.Гулянци, фолклорен събор “Искри от миналото” гр.Априлци, събор надпяване “Беклеме” Троянски Балкан.

На 19 август се чества успение на “св.Иван Рилски” по инициатива на Кметски наместник Огнян Т. Андреев, така се именува и църквата в с.Борислав. На този празник на селото бяха дарени от :

  • Позлатена и осветена икона на св.Иван Рилски дарени от Рени и Ахим от Германия
  • Икона на Исус Христос от Борис Огнянов Андреев студент в Германия
  • Икона на Дева Мария с младенеца от Зорница П.Павлова

През настоящата 2007 година народно читалище “Христо Ботев – 1927г.” – с.Борислав, ще проведе отчетно изборно събрание, тържествен концерт за националният празник на Република България - 3 ти март и участие на певческите групи в национални фестивали и събори .

Село Вълчи трън

Село Каменец

Село Каменец се намира в средна Дунавска равнина на 35 км източно от гр.Плевен и 18 км западно от гр.Левски. На 3 км северно от селото минава централната жп линия София-Варна, където има гара. На 12 км северно от селото е с. Обнова, на 6 км западно е с.Одърне, на 4 км югозападно е с.Борислав и на 6 км югоизточно е гр.Летница. През землището на село Каменец тече местната река “Барата” която извира от с.Пелишат Плевенско и пресича землищата на с. Вълчитрън и с. Одърне. Преминава през центъра на селото където образува малка живописна долина. На 2 км северно от селото преминава река “Шаварна” извираща от Згалевските възвишения, преминава през гр.Пордим, северно от с.Одърне и се слива в река “ Барата” на 6 км. източно от селото. Двете реки продължават на изток под името “Шаварна” и се вливат в река “Осъм” на 2 км южно от гр.Левски. Там където се събираха двете реки през 1958-59 год. се издигна гигантска язовирна стена и се образува язовир “Каменец” които е с регионално значение. Селото е основано в местността “Камъка”, където е извирала хубава студена вода от камениста пещера. От тук идва и името Каменец , което на славянски език означава Камък. /Камък плюс наставка ец/. Промяната от Камен в Камък е станала Х – ХІІ век, което показва, че селото е образувано преди това – навярно с идването на славяно-българските племена в нашите земи. Те са намерили разработените условия на римско селище и се настаняват тук. Имаме данни от разкопки не само за римляните но и за траките. Землището ни има тринадесет могили северно и южно от селото, където в някой от тях са намерени тракийски гробници и погребални урни. През 1908 год. е изкопана стара тракийска каменна гробница, която е предадена на Архиологическия музей гр.София ,където се намира и сега. Предполага се, че тук е преминавал римски път от Троянския проход, Ловеч, за Свищов и е имало отклонение за Никопол. На 6 км западно от селото ни е имало друго селище в местността “Бахчата” там са живеели високи хора които с времето са изчезнали. Може би тия селища да са били търговски защото се намират и сега много монети от времето на : Октавиан, Веспасиан, Траян и Александър Македонски. Може да са били военни крепости за охрана на пътищата и за отбрана. Документи за с.Каменец има от ХV век в ориенталския отдел на Народна библиотека “Кирил и Методий” София. В документ за събиране на поголовния данък в Търновския вилает от 1430 год. и е назовано ”Камениче”. Документ от 1618 година се казва, че “Камениче” принадлежи към Никополска кааза и има 800 жители и 16 ханета. В документи на Руското разузнаване от 1877 година селото е записано, като “Каменица” и или “Камендже”. Народностния състав на селото е бил предимно от българи и малко турци, към края на робството дошли и черкези. След освобождението на мястото на избягалите турци и черкези се заселили българи от Габровско – Севлиевския балкан предимно от селата: Дебелцово,Градище, Агатово, Крамолин, Недевци, Стоманец, и др. и много семейства от село Летница. В миналото селото е наброявало около 3 000 /три хиляди/ души , а по настоящем са 1100 /хиляда и сто/ души. Поминакът е бил земеделие и скотовъдство. Облеклото на населението е било “чернодрешковци”. Говоримият език е диалект на източното наречие. Религията – православни християни. Църквата ни е строена през турско робство, като турците са я събаряли няколко пъти. Окончателно е завършена и осветена през 1881 година от Митрополит Климент /Васил Друмев/. По настоящем тя е в окаян вид и подлежи на основен ремонт.

Основно училище “Св.св.Кирил и Методий” е открито 1866 год. , като се е помещавало в различни сгради. През 2006 год. бе закрито поради липса на ученици.

От 1965 год. в селото ни бе открита детска ясла и градина, която функционира и до сега.

Читалището е основано през 1905 година от местни учители. Сградата в която се помещава и до днес е построена през 1939 год., като паметник на загиналите във войните. Към него са функционирали много самодейни състави, които са имали много изяви на местно, регионално и национално равнище откъдето са и многобройните им награди за успешно представяне. Към читалището в момента функционира дамска певческа група с многообразен репертоар.

Кметство с.Каменец е основано след освобождението , първи кмет е бил Андрей Коцев. През годините са се сменяли доста кметове, които са подпомагали и са изграждали инфраструктурата на селото. В сградата на кметството се помещават поща и А Т Централа. Селото е благоустроено с ВиК канализация, електроснабдено. Край централния път на селото има четири изворни чешми , които текат денонощно.

През последните години бяха открити и много частни магазини за храна и облекло.

През 1908 год. е основана настоящата Потребителна кооперация “Съединение”, като Земеделска спестовна взаемателна каса, която функционира и до днес.

Основаването на ТКЗС в с.Каменец започва през 1948 год. , а масовизацията е през 1950 год. Днес наследници на бившото ТКЗС са две кооперации, които стопанисват земята на всички собственици на земеделски земи.

В селото ни функционира Частен Шивашки цех, който осигурява работа на по-голямата част от женското население в селото ни.

През 1955 година беше построено военно летище , което 2006 година бе закрито от реформите в Българската Армия.

В селото ни има редовни ЖП и Автобусни комуникации за близките градове и села.

Село Катерица

Село Катерица се намира в пределите на сегашната Плевенска област, община Пордим, което се намира в средна северна България / Дунавска равнина /. Селището остава на 30 км. от окръжния център гр. Плевен, който се намира западно от него. По – точно с. Катерица е обградено от четири по – големи населени места – с. Вълчитрън, с. Одърне, с. Борислав и с. Александрово. Селото е разположено на северния склон на малката естествена котловина, през която протича рекичка, наричана се от местното население “ Варата “.

Още с възникване на селото са се обособили три махали, които са Горна, намираща се в западната част, Средна и Долна в източния край.
Селото има над 100 къщи и е имало 500 житела. Влизането на окръжния център през 09.09.1944 г. жителите започват да намаляват, тъй като се насочват към окръжния център.

Първите основатели на с. Катерица през турско робство са били турци. До освобождаването на България селото е било населявано изключително от турци с изключение на някои българи, които са използвани за домашни прислуги. След освобождаването на България 1877 – 1878 г. всички турци масово напускат селото. От 1886 г. новите заселници на Катерица имали чисто български народностен състав, който е запазен и до днес. За разлика от съседните села в село Катерица няма нито един турчин, циганин или хора от друга народност.

През 1918 г. след демобилизацията първенците на селото измолили от правителството селото да се отдели от община Одърне. И действително четири години по-късно с царска указ от 04.05.1923 г. в държавен вестник бр. 44 се разрешава с. Катерица да се обособи в самостоятелна община. От 01.10.1923 г. селото започва да функционира със самостоятелно управление. В първата тричленна комисия влизат : Георги Иванов, Стоян Стоянов и Миню Иванов, със секретар-бирник Цани Вълков. Периода от 1923 до 1934 г. се характеризира с голям обществен живот в селото. Първата грижа на селото била да се снабди с регулационен план, с оглед да се преведе обзавеждане и оборудване на земеделските стопанства и духа на новите времена. Така в 1926 г. започнало планирането и невелирането на недвижими имоти. По това време старото училище е било малко и нехигиенично и се налага построяване на ново училище.

Културното ниво на с. Катерица се повишава с всеки изминат ден. Разсадник на културата е основаното през 1927 г. читалище “ Просвета “. Под грижите на читалището са израснали много самодейци, допринесли за културния отдих на селото. През 1950 г. в селото е учредено трудово кооперативно земеделско стопанство. Голяма културна придобивка за селото е било пускане за първи път електрическа енергия. Задоволството си от последната придобивка,  населението изрази  с голям масов митинг на 08.05.1952 г. На 22.11.1957 г. в селото е ознаменувано още едно събитие – пускат първия автобус, който за напред ежедневно обслужва жителите на с. Катерица до окръжния град Плевен.

Днес с. Катерица като българско село има 80 годишна история.

От възникване на селото до наши дни името му е останало едно и също и непроменено – с. Катерица. Произходът на името идва от епохата на турско робство, когато група турци – татари се заселват на южния склон на споменатата вече котловина. Те направили дълбоко впечетление на местното население понеже дошли с катъри, които носели цялата им покъщнина. Установявайки се в построени от тях землянки, те се отдали на занаят / независимо какъв /, с чиито произведения търгували с околните български села. Околното българско население наричало населението им с прозвище “ махалата на катърлиите “, хората използващи в бита си животни катъри. След известно време тази група заселници напускат населеното място, обаче името му остава. С течение на времето тук се заселват няколко десетки турски семейства, които обработвали селската земя. След освобождаването на България от турско робство на мястото на напусналите турци се заселват българи, които не само оформят лика на селището, но и неговия чисто български състав. Поради неправилно изговаряне и търсещи благозвучие на името на своето село, то претърпява редица промени : Катърлии, Катърица, Катарица и най-после Катерица.

Село Катерица е било съставна част от община Одърне.

От протокол № 2 от 02.01.1895 г. е видно, че за кметски наместник е избран Димо Янев от селото. През 1895 г. за кметски наместник е избран Ангел Митов. По време на мандата е преостроена джамията и е превърната в училище. От протоколите на училищната инспекция в гр. Плевен, водени по време на заседания намираме, че през 1834 – 1895 г. учител е бил Христо Йорданов, стоял само една година.

  • През 1896 г. за кмет е избран Марин Кунчев.
  • През 1900 г. за кмет е избран Костадин Младенов. През този мандат е построено старото училище, учител Стефан Дичков. По същото време на барата, която тече край селото е направен мост.
  • През 1901 г. сменен от Дечо Дочев – съветник остава същия.
  • През 1903 г. на сесия на общински народен съвет за кмет е избран Младен Димитров. По време на мандата си към училището е създаден фонд от 40 дк.
  • През 1907 г.  за кмет е избран Ангел Йорданов Атанасов.
  • През 1908 г. в селото настъпват големи промени. Изселват се много хора. През 1909 г. за кмет е избран Атанас Димов Младенов. В периода на 1900 и 1908 г. в село Катерица идват от село Деветаки -  Колъо Стефанов, Митъо Иванов и Дако Иванов.
  • През 1911 г. протокол № 2 от 07.02. с. Катерица за кмет е избран Атанас Митев.
  • През 1913 г. за кмет на село Катерица е избран Костадин Димов Младенов.
  • През 1915 г. в Катерица се заселват 14 бедни семейства.
  • През 1920 г. за кметски наместник е избран Петър Ганев.
  • През 1932 г. на 06.04. за кмет е избран Христо Младенов. Започва строителство на училището и на 07.11. същата година завършва построяването.
  •  През 1934 г. за кмет е избран Бою Колев.
  •  На 15.06. общинския съвет се премахва, постовете са изпълнявани от комисии.
  •  През 1937 г. кмет Александър Георгиев.
  •  През 1938 г. за кмет е назначен Христо Дерменджиев.
  •  През 1939 г. е назначен за кмет Стоян Стоянов Димов.
  •  През 1944 г. за кметски наместник е назначен Стоян Янакиев.
  •  През 1945 г. – Иван Ганев Георгиев.
  •  През 1946 г. – Иван Александров Младенов.

От периода 1947 до 1965 г. са били назначени следните кметове :

Ганъо Георгиев Ганев, Христо Кунчев Върбанов, Стефан Минев Иванов.

През 1966 г.  за кметски наместник е бил назначен  Никола Димов Ненов. По време на неговото кметуване / 29 години / са станали следните промени : водоснабдяване, асвалтиране на главни улици, прекачване на телефони, радиоуредба, оборудван зъболекарски кабинет, улично осветление.

През 1995 г. за кметски наместник се назначава Цветанка Иванова Иванова.

През 1999 г. за кметски наместник е назначена Димка Стоянова Георгиева. По време на мандата открива паметни плочи на загиналите през фашизма. Взема се решение  празника на с. Катерица да се чества на 24 май, който продължава да се чества и до ден днешен.

През 2003 г. за кмет на община Пордим се назначава Детелин Василев и за кметски наместник на село Катерица Красимир Борисов Костадинов.По време на кметуването на Красимир Костадинов се открива Клуба на пенсионера, възстановяване на лятна градина, обновяване на центъра на селото. В сградата на училището на 27.05.2006 г. се откри еднографски музей и паметна плоча на един от дългогодишните учители в с. Катерица Стефан Петров Бошнаков, обичан и уважаван от всички жители на селото. През 2006 г. се построява параклис в парка на селото и остават само довършителни работи до откриването му, което предстои да бъде открито през 2007 г. месец май – празника на селото.

Село Каменец

Село Каменец се намира в средна Дунавска равнина на 35 км източно от гр.Плевен и 18 км западно от гр.Левски. На 3 км северно от селото минава централната жп линия София-Варна, където има гара. На 12 км северно от селото е с. Обнова, на 6 км западно е с.Одърне, на 4 км югозападно е с.Борислав и на 6 км югоизточно е гр.Летница. През землището на село Каменец тече местната река “Барата” която извира от с.Пелишат Плевенско и пресича землищата на с. Вълчитрън и с. Одърне. Преминава през центъра на селото където образува малка живописна долина. На 2 км северно от селото преминава река “Шаварна” извираща от Згалевските възвишения, преминава през гр.Пордим, северно от с.Одърне и се слива в река “ Барата” на 6 км. източно от селото. Двете реки продължават на изток под името “Шаварна” и се вливат в река “Осъм” на 2 км южно от гр.Левски. Там където се събираха двете реки през 1958-59 год. се издигна гигантска язовирна стена и се образува язовир “Каменец” които е с регионално значение. Селото е основано в местността “Камъка”, където е извирала хубава студена вода от камениста пещера. От тук идва и името Каменец , което на славянски език означава Камък. /Камък плюс наставка ец/. Промяната от Камен в Камък е станала Х – ХІІ век, което показва, че селото е образувано преди това – навярно с идването на славяно-българските племена в нашите земи. Те са намерили разработените условия на римско селище и се настаняват тук. Имаме данни от разкопки не само за римляните но и за траките. Землището ни има тринадесет могили северно и южно от селото, където в някой от тях са намерени тракийски гробници и погребални урни. През 1908 год. е изкопана стара тракийска каменна гробница, която е предадена на Архиологическия музей гр.София ,където се намира и сега. Предполага се, че тук е преминавал римски път от Троянския проход, Ловеч, за Свищов и е имало отклонение за Никопол. На 6 км западно от селото ни е имало друго селище в местността “Бахчата” там са живеели високи хора които с времето са изчезнали. Може би тия селища да са били търговски защото се намират и сега много монети от времето на : Октавиан, Веспасиан, Траян и Александър Македонски. Може да са били военни крепости за охрана на пътищата и за отбрана. Документи за с.Каменец има от ХV век в ориенталския отдел на Народна библиотека “Кирил и Методий” София. В документ за събиране на поголовния данък в Търновския вилает от 1430 год. и е назовано ”Камениче”. Документ от 1618 година се казва, че “Камениче” принадлежи към Никополска кааза и има 800 жители и 16 ханета. В документи на Руското разузнаване от 1877 година селото е записано, като “Каменица” и или “Камендже”. Народностния състав на селото е бил предимно от българи и малко турци, към края на робството дошли и черкези. След освобождението на мястото на избягалите турци и черкези се заселили българи от Габровско – Севлиевския балкан предимно от селата: Дебелцово,Градище, Агатово, Крамолин, Недевци, Стоманец, и др. и много семейства от село Летница. В миналото селото е наброявало около 3 000 /три хиляди/ души , а по настоящем са 1100 /хиляда и сто/ души. Поминакът е бил земеделие и скотовъдство. Облеклото на населението е било “чернодрешковци”. Говоримият език е диалект на източното наречие. Религията – православни християни. Църквата ни е строена през турско робство, като турците са я събаряли няколко пъти. Окончателно е завършена и осветена през 1881 година от Митрополит Климент /Васил Друмев/. По настоящем тя е в окаян вид и подлежи на основен ремонт.

Основно училище “Св.св.Кирил и Методий” е открито 1866 год. , като се е помещавало в различни сгради. През 2006 год. бе закрито поради липса на ученици.

От 1965 год. в селото ни бе открита детска ясла и градина, която функционира и до сега.

Читалището е основано през 1905 година от местни учители. Сградата в която се помещава и до днес е построена през 1939 год., като паметник на загиналите във войните. Към него са функционирали много самодейни състави, които са имали много изяви на местно, регионално и национално равнище откъдето са и многобройните им награди за успешно представяне. Към читалището в момента функционира дамска певческа група с многообразен репертоар.

Кметство с.Каменец е основано след освобождението , първи кмет е бил Андрей Коцев. През годините са се сменяли доста кметове, които са подпомагали и са изграждали инфраструктурата на селото. В сградата на кметството се помещават поща и А Т Централа. Селото е благоустроено с ВиК канализация, електроснабдено. Край централния път на селото има четири изворни чешми , които текат денонощно.

През последните години бяха открити и много частни магазини за храна и облекло.

През 1908 год. е основана настоящата Потребителна кооперация “Съединение”, като Земеделска спестовна взаемателна каса, която функционира и до днес.

Основаването на ТКЗС в с.Каменец започва през 1948 год. , а масовизацията е през 1950 год. Днес наследници на бившото ТКЗС са две кооперации, които стопанисват земята на всички собственици на земеделски земи.

В селото ни функционира Частен Шивашки цех, който осигурява работа на по-голямата част от женското население в селото ни.

През 1955 година беше построено военно летище , което 2006 година бе закрито от реформите в Българската Армия.

В селото ни има редовни ЖП и Автобусни комуникации за близките градове и села.

Село Одърне

Село Одърне е разположено в  Дунавската равнина, по двата бряга на малка рекичка.Далече на юг се синеят предпланините на Балкана, а на изток, запад и север се виждат ниски хълмове,превърнати в ниви. Гори наблизо няма, а поляна е оставена само около селото.Тук всяка педя земя е разработена.Около село Одърне има големи и богати села и градове: Пордим, Обнова, Каменец, Летница, Вълчитрън. Разтоянията между тях не са големи, свързани са със шосета. Железопътната линия, която минава северно от селото, на около 3 км. улеснява връзката на с. Одърне с околните селища. Икономически и културен център на с.Одърне е гр. Плевен, разстоянието до който е около 30 км.

Обикновено името на с.Одърне се свързва с думата “одър” ,малко издигнато място, което служи за сядане или за спане. Думата е българска, народна. Съществуват две предания за името на селото. Според едното, турчин- вероятно беят –постоянно лежал на одъра и казвал”плъти на одъра”.Изглежда , че това е ставало по времето, когато беят е идвал за “беглика”. Селяните му викали “одърлията”.Според другото предание в центъра на  селото имало кафене. Около стените на кафенето били наредени дъски върху забити в земята колове, нещо като “одър”. Тук седяли първенците на селото да пият кафето си и да разговарят по между се. Тъй като селото все повече се издигало, при тях започнали да идват за съвети първенците на околните села. При запитването къде отиват, те отговаряли:”на одъра”. От тук се получило и името Одърне.

Като чисто българско село, тук намирали топъл прием почти всички функционери на хайдушки чети и комитети. Лично Бачо Киро е идвал в с. Одърне да подготвя по- будните жители за въстание. Негов четник е бил и жителят на с. Одърне Дочо Тодоров Донков. Най-будният селянин преди Освобождението е бил също и Кучо Матейчев, който бива избран и за народен представител, като участвува в  Първото учредително събрание, което се е състояло в гр. Велико  Търново на 16.04.1879  год.

Най-стари писмени сведения за историята на селото датират от 1877 год. в книгата “Материали за изучаване на България”, издадена в Букурещ на руски език.

Населението на с. Одърне през 1875 година-“одруна”-64 двора български. Турски и татарски дворове не е имало. Средно във всеки двор е имало по една”задруга” от 10-15 души, или населението е било около 900-1000 човека. Мухтари “кметове” на селото през турско са били Тотю Ганев, дядо Коно и Кунчо Иванов. Най-голям чорбаджия е бил  Бою Боевски.
На по-късен етап кметове  биват: Иван Бижев, Георги Ангелов, Борис Смиловски, Слави Рашев, Радко Иванов.

След девети председатели на света са били: Петър Атанасов Дацев, Илия Кънчев, Трифон Тодоров, Кирил Христов Гечев. На първите свободни избори за председател бива избран Иван Цанков, а но по-късен етап Илия Павлов, Асен Петков, Христо Христов, Цоню Байчев, Иван Василев, Христо Томов, Асен Петров, Велико Фердинандов и настоящият кмет Сашо Григоров.

В селото ни съществува училище, носещо името на поета-революционер Христо Ботев, историята за което датира от 1856 година. Първият учител е бил Петър Иванов от гр. Летница.

По-късно през училището преминават като учители: Иван Генов, Филип Копоев от с. Каменец, Панчо Джонев от Пордим, Христо Гунев и др. Учителката Мария Платиканова, Йордан Дичев Шишков, Христо Попов, Христо Боев, Парашкевица Иванчева, Мария Харизанова, Христо Горчев, Михаил Грамовски, Керана Иванова, Пенка Монева, Величка Караконова, Светослав Христов Попов, Стоян Станчев-който по-късно става директор на училището.Директори са били също: Крум Филипов, Иван Димитров, Валентин Радев и настоящият директор Елза Григорова.

В центъра на селото ни има забележителности като : Младежки клуб, паметни плочи на Николай Грамовски и Владимир Ангелов и паметник на Христо Боев.

В центъра на селото има изградена църква, за която данни датират от 1866 година.

Основно занимание на населението на с.Одърне е било земеделието, скотовъдството и зеленчукопроизводството. В миналото са били развити търговията със зърнени храни и животински такива, с който поминък селяните са се изхранвали и плащали своите данъци.

През 1906 година в селото е основана Потребителната кооперация ”Подкрепа”, която е една от първите в Плевенски окръг и за пръв председател бива избран Филип Андреев.Тя се грижи за развитието на селото. През 1946 година се провежда общо събрание на Потребителната кооперация и се взима решение да се изгради ТКЗС, като производен отдел на Кредитната кооперация и за негов пръв председател  е избран Трифон Тодоров.

През годините ТКЗС се разраства. Сформират се полевъдни, зеленчукови и лозарски  бригади,тухларна, кравеферма, механизирано звено, за което се доставя техника за обработване на земята като: трактори, камиони, комбайни и други.През 1958 година трите села Одърне, Борислав и Катерица се обединяват и за председател на обединеното ТКЗС е избран Христо Цвятков, а на по-късен етап Иван Василев. През 1970 година се учредяват АПК и Одърне влиза в състава на АПК “ Велики  октомври “ гр. Пордим,като  съставните села стават пълномощничества и за председатели- пълномощници биват избрани Петър Шопов, Петко Тодоров.

През 1993 година се образува земеделска кооперация “ Обединение – 93 “ с председател Ангел Тодоров, по-късно Йошо Русков и  вече 10 години председател на земеделската кооперация е Иван Великов Иванов.

В селото ни съществува и читалище – културното средище на нашето население, което носи името на писателя Иван Вазов.

Не официално под формата на дружество читалището ни съществува от 1896 година. През 1900 година се взима решение да се преобразува в просветно дружество и негов пръв председател става Ангел Митов. През 1903,  1904 година последователно се пишат няколко писма до  Министерството на просветата,с искане нашето читалище да носи името на Иван Вазов. В края на 1904 година се получава потвърждение за това и читалището ни официално получава името Народно читалище “Иван Вазов”. Поласкан от това дядо Вазов изпраща всичките си избрани съчинения- подарък на библиотеката.

През 1939 година читалището се сдобива с нова сграда с театрален салон, библиотека и читалня.Откриването на сградата става с пиесата “ Борислав “.На сцената на читалището са играни не една пиеса и са проведени не един концерт и тържества по различни поводи и до днес.

През 1963 година за 24 май читалището ни е обявено за  ОБРАЗЦОВО.

На различните етапи  в читалището са работили много известни имена, като председатели на читалището: Марин Караконов, Христо Григоров, Светослав Христов, Константин Конов, Димитър Желязков, Валентин Радев, Станка Енчева, Момка Стоянова, Рени Андреева, Димитрина Минкова и настоящият председател на читалищното настоятелство Асен Христов Петров. Много са имената на самодейните артисти и певци, които ни се иска да споменем: Цанко Христов, Петко Тодоров, Райна Ангелова, Станка Енчева, Петкана Якимова, Андрей Цвятков, Васил  Митев  и др.,худ.ръководители Христо Цанков,Александър Янакиев и настоящите художествени ръководители Ангел Шопов и Величка Димитрова.

В читалището развиват своята дейност художествени колективи: дамски хор, мъжки хор, детска фолклорна група, дамска група за стари градски песни, мъжка вокална група “Камбанен звън”, дамска група за народни песни и други. Някой от тях съществуват и до днес. Но най – известна от всички е групата за стари градски песни “Камбанен звън”, която прослави Одърне както в цялата страна така и извън нейните предели.

Незабравими ще останат за всички Одренчани гласовете на тези прекрасни мъже с посребрели коси и техните награди: Златни медали от фестивали  и конкурси,първи награди на фестивалите в Варна, Стара Загора, Враца, Силистра, Хасково, и най-голямата награда Златната статуетка от Десетият юбилеен фестивал на старата градска песен “Златен кестен”- Петрич 2002 годишна.

Читалището ни и днес разполага със самодейни колективи и служи за пример на околните села.

На 4 юни 2005 година чествувахме 100 годишни читалище “Иван Вазов” с.Одърне.

Наред с важните стопански и културни мероприятия не останаха назад и въпросите на масовата физкултура и спорт. Още през 1924 година се сформира футболен отбор, който през 1947 година  прераства във физкултурно дружество  “Левски “, с разнообразна физкултурна дейност. Футболният отбор години наред се класира на призови места в “ А “ окръжна група, носител на множество награди и грамоти. Ветерани на футболния отбор са имена като Михаил Христов, Христо Иванов, Иван Ангелов, Светлин Джевизов, Андрей Цвятков, Богомил  Борисов, Иван Великов, Андрей Андреев, Николай Огнянов, Васил Митев и други.През 1968-1969 година физкултурното дружество “Левски“ игра в зона “ Мизия” и мереше сили с отборите на Червен бряг, Левски, Луковит и други.

Детският физ.отбор  през 1963 година се класира на първо място в страната, а през 1959 година на четвърто. Физкултурният отбор съществува и днес но с по-скромно възможности.

Населението на с. Одърне вярва, че с влизането  на България в Европейския съюз, ще се даде възможност и малките населени места да отворят врати за развитие на икономическия живот в нова насока - успешно и прогресиращо земеделско производство, подобряване на социалния живот,издигане жизнения стандарт на съвременният граждани  на село, чрез развитие на селски туризъм и разкриване на малки цехове и предприятия.

Но най-вече вярваме, че в с.Одърне ще се инвестират нови и нови проекти за бъдещето на селото.

с. Тотлебен

Народно читалище “Пробуда - 1903″ с.Тотлебен е регистрирано с решение № 1517/1997г. под № 305, т. 6, стр. 356 на Окръжен съд гр.Плевен. Читалището е вписано и в регистъра на Народните читалища в Министерство на културата - гр.София под № 1286 .

На 16.02.1903 г. 19 жители на селото основават читалище „Пробуда”.За председател е избран учителят Иван Танчев. В ръководството са избрани Григор Бояджиев — подпредседател, Върби Георгиев — деловодител, Иван Лишков - библиотекар (учредителният протокол с всички учредители се съхранява в читалищната библиотека).

Старата сграда на читалището е построена върху дарена земя в съседство с училището. Построена с доброволен труд и дарения. Още след създаването на читалището и особено след построяване на собствената му сграда, се формират театрална трупа, самодейни хорове. След построяване новата сграда на училището през 1927г., взаимодействието на читалище и училище става ежедневна връзка и взаимно допълване на образование и култура. През 1932 г., министърът на народното просвещение Константин Муравиев посещава село Тотлебен, заинтригуван да се запознае на място с успехите на училището и читалището. През 1940 г. гостуват поетесите Калина Малина и Елисавета Багряна, които четат свои стихове в салона на читалището.

 

 

Сегашната сграда, в която се помещава читалището се изгражда и открива през 1958 г. Предпремиерата на първата поставена у нас от Плевенския драматичен театър пиеса на Николай Хайтов се играе в тази сграда на читалище “Пробуда” през 1962 г., на която присъства и самият автор. През 60-70-те години на миналия век в салона на читалището (който през тези години изпълнява и функцията на киносалон) гостуват многократно със свои постановки Плевенския драматичен театър, и много самодейни театрални, певчески и други състави от страната.

 

Още със създаването на читалището е създадена и библиотеката. С годините библиотечният фонд непрекъснато се обогатява и в края на 80 години на миналия век наброява над 10000 тома. И днес читалището е водеща културна и просветна институция на селото. Доколкото позволяват реалностите на времето…