Община Пордим

Първите семена на славянската просвета в с.Пордим са засяти през 1863 г.,петнадесет години преди Освобождението на България от турско робство. През 1868г. родолюбивият пордимчанин дядо Върбан Илиев отваря в своята ниска и тясна селска казанка първото в Пордим училище за 20-30 деца. Те учат писмо върху пясъчна повърхнина. В Пордим пристигат един след друг учители от Търново, Ловеч, Летница и пазарени за няколко стотин гроша, обучават децата.

С възрожденски жар работи всеки учител и с жизнения си път доказва, че неизчерпаеми са духовните сили на нашия народ, които е способен да опази творческата си мощ през несгодите на всички исторически изпитания.

Това са последните години на Българското възраждане. Силен е интересът към българския език, усеща се нужда от светско образование. Въвежда се говоримият народен език в училищата, който позволява те да разтворят широко вратите си за народните маси и да съдействат за завършване процеса на национално осъзнаване. От 1870 до 1877г. децата от Пордим се учат последователно в къщата на дядо Цонко Илянов, в Пешовата къща, в Мусковата къща.

Постепенно се увеличава броят на децата в училище, достига до 80. Учат вече три отделения, като се степенуват по трудност даваните знания. Второто отделение учело черковнославянско четене, а третото - псалтир.

През учебната 1877/1878 год. занятията временно са прекратени поради Освободителната война. В селото са настанени император Александър ІІ и румънският княз Карол І.

Руският владетел обитава къщата на видния пордимчанин Иван Стайков, а княз Карол- къщата на дядо Върбан. И двете къщи били използвани за училища и според спомените на очевидци, старците от Пордим ги наричали “селското школо”.

Само четири години след Освобождението децата на Пордим се радват на първата специално построена училищна сграда, известна по-късно като “Старото училище”.

Учебната 1882/1883г. започва в него. Децата вече имат буквари. Учат четири отделения. Назначен е и помощник-учителят от Пордим Цвятко Попов. През следващата година в селото учителства и първата учителка Милана Калугерката от Троян.

20 години учат в Старото училище учениците от Пордим. През 1903г. то било съборено, защото там минавала улица според градоустройствения план на селото. Четирима учители, дошли в Пордим от Шумен, Варна, Плевен и Севлиево, преподават отново в частни къщи.

Строи се ново училище в центъра на селото. Голямо значение за ускоряване на новото строителство има оживлението, настъпило в селото с откупуването от държавата на къщите на Иван Стайков и дядо Върбан и превръщането им в къщи-музеи.

Голямо и вълнуващо събитие за населението е гостуването в селото на сина и снахата на руския цар-освободител на 3 септември 1907г., пристигнали от далечна Русия, за да вземат участие в откриването на българските народни светини - музеите, издигнати от признателна България и приковани с гвоздеите на вековете към пордимската земя.

Радостна за деца и учители е 1910г., през която учениците се учат в новопостроеното училище / известно по-късно като Прогимназията/. Учителите вече са 5. За главен учител през 1913г. е избран Стоян Каракиров, жител на Пордим. Той пръв започва да води летописна книга на училището. Дълги години учителстват Агапия Тихова / по съпруг Димитрова/, Кръстинка Иванова Божинова, чийто потомци и днес живеят в града ни.

През 1923г. броят на учителите вече е 9. Нова радост за цялото население са построените две махленски училища, които на 15.ІХ.1923г. разтварят врати за любознателните пордимчанчета. Училищата се наименуват и разделят така:

1/Пълно-развито първоначално училище “Христо Ботев”, намиращо се зад руския музей с 4 учители
2/ Пълно-развито първоначално училище “Васил Левски”, разположено до румънския музей с главен учител Стоян Каракиров и още 4 учители.
3/ Смесена прогимназия “Свети Свети Кирил и Методий”, която се помещава в централното училище до църквата
през същата 1923/24 год. за 2 месеца са обучават 60 ученички в женския домакински стопански курс, открит от Земеделската камара в смесената прогимназия.

През тази учебна година учители и ученици благоустрояват дворовете на училищата: подравняват ги, засаждат черничеви дървета, люлякови и шипкови храсти, оформят цветни лехи, грижат се с желание и любов за своите училища.

По това време учителите се назначават и уволняват от Училищното настоятелство . възникнало в епохата на Възраждането, то е самобитна изява на дълбоко-народностния характер на българското просветно дело. То продължава да играе огромна роля в развитието на образованието и след Освобождението.

В пордимските училища работят учители, които оставят светла диря след себе си, подобно на Кирило-Методиевите ученици.

Един от тях е Стефан Станчев от Шумен, който живее и работи в Пордим от 1919 до 1931 г. Това е време, когато селото се замогва, в него работи буден учителски колектив. Идвайки вече със солиден педагогически опит Станчев започва да работи с голям ентусиазъм между учиници, учители и родители. Проявява се като читалищен деец. Благодарение на него дейността на читалището се съживява. Той създава театрална трупа от около 30 души, урежда читалня, разкрива сравнително богата библиотека от 7000 тома. Неговата училищна и читалищна дейност получават висока оценка на една училищна конференция в Плевен от известния професор химик Асен Златаров, който заявява:”Нашето учителство трябва да се гордее, че в неговите редове има такива учители..”

Като Кирило-Методиевите ученици, учителите от Пордим вършат и апостолска работа в други земи. Така през учебната 1941/42г. заповед за преместване в новоосвободените земи имат четирима учители. Двама заминават за Битолско. Там те учат на чиста българска реч и правят всичко възможно за обединяване на разделения български народ.

Занятията в училище са нарушени през размирната 1944г. В училищните сгради са разквартирувани германски военни части. Занятията се провеждат на полето, а при лошо време в коридорите на училището.

Разширяването и модернизацията на учебната база продължава през годините. От учебната 1946/1947г. е разкрита ученическа трапезария, в която безплатна храна получават 80 деца от бедни семейства.

Обзавеждат се кабинети по математика, физика, химия и биология.

През 1966г. е завършена пристройката към учебната работилница, а през 1972г. е построена и нова работилница.

През тези години директор на училището е Ангел Марков. Тогава се поставя началото и на организирания летен отдих на учениците. Първата лятна колония е организирана в Попешка махала, Троянско. След това децата летуват в Белин, Троянско, в Гложене, Троянско, в Борима, Троянско. След построяване на почивната станция на земеделската кооперация в с.Чифлик, Троянско, тя става любимо място за отдих на пордимските деца. Организират се и почивни смени в приморските бази в Галата и Обзор. Децата от Пордим осъзнават красотите на България и на организираните екскурзии и летувания.

От 1.ІХ.1970г. началните училища се обединяват с прогимназията, в основно училище с директор Тодор Монов. До този момент директори на началните училища са известните на всички Михаил Дренски и Верка Петрова. Известно време директор на едно от училищата е и Митко Асенов. По-късно директори на Основното училище са Димитър Цанов, Лиляна Петкова, Цветанка Димитрова, Алексей Крумов.

За всички тях благото на училището е основна цел, действията им са насочени към осигуряване на качествен учебен процеси възпитание на децата. Техните неуморни усилия дават резултат. През 1978г. училището е наградено с орден “Кирил и Методий”-І степен. С държавен указ Пордим е обявен за град.

Не остава неоценен и трудът на учителите, отдали години от живота си на Пордимското училище - Кръстинка Петракиева-носител на орден “Кирил и Методий”; отличниците на Министерството на просветата - Величка Цачева, Величка Йорданова, Атанаска Вълева, Тодор Монов. До техните имена с уважение трябва да прибавим и Верка Симеонова, Люба Маринова, Кирил Христанов, Атанас Йорданов, Митко Асенов, Лиляна Петкова, Коста Георгиев, Лилия Димитрова, Васил Цачев, Коста Пенков, Радослава Райкова, Величка Пенчева, Атанас Атанасов, Борислав Райков, Виолин Патинов, Георги Давидов, Атанаска Николова, Митка Цонева, Росица Христова, Лилия Михова, както номинираните лично от Президента на Република България за учители на 1998/1999, 1999/2000, 2000/2001г. Дора Пиркова, Любка Илиева и Михаил Денев.
На 23.12.1983г. е направена първата копка на планираното ЕСПУ в гр.Пордим. Първият корпус на училището е завършен през 1992г. и през септември същата година в него влизат първите му ученици.

Със Заповед № РД 14-27/28.03.1996г. на Министъра на образованието Илко Димитров Основно училище “Кирил и Методий” се преобразува в Средно общообразователно училище “Свети Свети Кирил и Методий” с преподаване на народна музика и хореография. През 2000г. в действие влиза и ІІ корпус на училището. Врати отваря и несамостоятелно общежитие към училището.Така СОУ гр.Пордим се превръща в най-голямото просветно средище за Община Пордим.

СОУ гр.Пордим успя в тези трудни за икономиката на страната ни дни да отвори врати за своите средношколци, дошли от различни краища на страната ни : Свищов, Самоков, Плевен, Гулянци, Белене и др., дошли да овладеят магията на бълг.фолклор.

Закърмени от баби, дядовци, майки и бащи те милеят за бълг.народна песен и бълг.хора и ръченици. В песните възпитаниците ни откриват нашата история, научават за болките и радостите на народа ни в миналото, черпят самочувствие и вдъхновение.Няма общинска сцена, на която нашите възпитаници да не са имали концертни изяви.

Фолклорен ансамбъл “Северняче” при СОУ”Свети Свети Кирил и Методий” град Пордим носи името си от 11 май 2002 г. Ансамбълът има безброй участия във фестивали / Балкан фолк, Орфеево изворче, Варна – Музикален фестивал, Русе, международни фолклорни фестивали в Турция, Италия, Гърция, Литва, младежки фолклорен фестивал в Швеция по програма на ММС, /. През 2003г. ФА”Северняче” е удостоен със “Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци за високи педагогически постижения в областта на българския фолклор.

Учениците от СОУ”Свети Свети Кирил и Методий” имат изключителни успехи в спорта, в областта на бадминтона достигат до Републиканско първенство.

Всичко се дължи на огромното желание, упорития труд и силната любов към всичко българско, което струи в сърцата на нашите ученици. Всичко се дължи на прекрасния сплотен учителски и помощен персонал, на огромното разбиране и подкрепа на Кмета на Община Пордим г-н Д.Василев, на членовете на УН и техния председател г-н Борислав Генов; на великолепното отношение, което срещаме от приятели, спонсори и обществеността на гр.Пордим. на всички Вас приятели, благодаря!

Ето заради това, за този синхрон в работата, ние сме единственото населено място, в центъра на което се издига бял палат, от който постоянно ечи смях, веселие и музика.Само в пордимското училище това е настоящето, тук докосваме бъдещето.

Близо 400 ученика всеки ден се омайват от неувяхващия чар на нашия фолклор.

Днес СОУ”Св.Св.Кирил и Методий” гр.Пордим има собствен облик и изграден имидж. Училището разполага с добре уредена материална база. Гордост за училището ни са кабинетите по история, география, химия, физика, БДП, музика, хореография; арт и етнографска зали; компютърни кабинети с достъп до Интернет; училищна библиотека с над 2000 тома; физкултурни салони; училищен стол и несамостоятелно общежитие.

Успехите на училището в учебен, извънучебен, спортен, профилиран план са видни за обществеността в гр.Пордим.

Нашето училище е “Школо по българщина”, в което основната задача пред учителския екип е да съхрани, опази и предаде магията на българския фолклор на нашите възпитаници, да даде свобода на душите им, та мислите им да са чисти, за да могат да творят и да се развиват даровете, с които Господ ги е дарил.

Снимки - Галерия